Онлайн финансови измами в България: как протичат в сайтове и във Facebook, как да ги избегнете и къде да ги съобщите
- 2024 282
- 2025 386
Източник: МВР, годишен доклад за 2025 г. (БТА, 24 март 2026 г.).








Онлайн финансовите измами в България се разрастват и сменят формата си: регистрираните телефонни измами са се увеличили от 282 през 2024 г. на 386 през 2025 г., с 36,9 %, по данни на МВР. Това ръководство обяснява как протичат измамите в сайтове, във Facebook и в други мрежи, как да ги разпознаете и къде да ги съобщите.
Накратко
- Около 130 сигнала за измами със „сменен IBAN“ през 2024 г. са причинили на български фирми загуби от около 12 млн. евро.
- ГДБОП предупреди за измамници, които се представят за нейни служители по телефона.
- Преди да инвестирате, проверете фирмата в регистрите и предупрежденията на Комисията за финансов надзор.
- Ако сте жертва: обадете се на банката, после подайте сигнал в полицията или ГДБОП.
Числата за измамите в България
България не публикува единен брой на онлайн измамите. Данните идват от годишния доклад на МВР, от ГДБОП и от изследвания.
| Показател | Стойност | Източник |
|---|---|---|
| Телефонни измами | 282 (2024), 386 (2025), разкрити 26,7 % | МВР, годишен доклад 2025 |
| Досъдебни производства за хакерски атаки и онлайн финансови измами | 170 през 2025 г., по данни на вътрешния министър | БТА |
| Сигнали за „сменен IBAN“ | около 130 през 2024 г., загуби около 12 млн. евро | ГДБОП, чрез Капитал |
| Ръст на дийпфейковете в България | 85 % през 2025 г. | Изследване, цитирано от Капитал |
- около 130Сигнали
- около 12 млн. €Загуби, млн. евро
Източник: ГДБОП, чрез Капитал (26 май 2025 г.). Две различни мерни единици, показани като отделни стойности.
Стойността на FRA за България не е в прочетените откъси; графиката показва държавите с публикувана стойност.
- Люксембург39 %
- Естония39 %
- Средно за ЕС24 %
- Гърция11 %
- Румъния11 %
Източник: FRA, Евробарометър 104.2 (проучване от 6 до 30 ноември 2025 г., 26 453 души), публикувано на 29 май 2026 г. Само тези държави имат публикувана стойност в прочетените откъси.
Как протича инвестиционна измама: от рекламата във Facebook до блокираното теглене
Най-скъпият сценарий почти винаги започва с реклама. Австрийският медиен регулатор KommAustria е преброил 83 216 реклами за фалшиви инвестиции във Facebook и Instagram, видени 126,7 милиона пъти в ЕС.
- Виждате реклама или фалшива новинарска статия. Известна личност „разкрива“ метод, платформа твърди, че е „подкрепена от държавата“, криптовалута щяла да се удвои за месец. Лицето и гласът може да са създадени с изкуствен интелект.
- Оставяте телефона си във формуляр. „Консултант“ ви звъни бързо, често от чужд номер.
- Кара ви да откриете сметка в сайт, който имитира платформа за търговия, и да внесете първа малка сума.
- Таблото показва печалби. Те са измислени: парите никога не са инвестирани.
- Консултантът ви притиска да внесете още, понякога да вземете кредит. Може да ви накара да инсталирате приложение за отдалечен достъп като AnyDesk или TeamViewer.
- Искате да изтеглите парите. Искат ви такси, данък или гаранция. След плащането контактът изчезва.
- След няколко седмици „фирма за възстановяване“ или фалшив полицай предлага да върне парите ви срещу заплащане. Това е втора измама.
Синята отметка не доказва нищо. Испанската медия Maldita свързва 170 потвърдени профила във Facebook с около 67 000 измамни реклами. Европол отбелязва в доклада IOCTA 2026, че изкуственият интелект прави тези измами по-убедителни.
В България измамниците използват и името на самата полиция: през юли 2025 г. ГДБОП предупреди за лица, които се обаждат като нейни служители и убеждават жертвите да изтеглят кредит или да преведат пари, „за да предотвратят престъпление“.
Други финансови измами в интернет и социалните мрежи
| Сценарий | Къде започва | Какво трябва да ви спре |
|---|---|---|
| Фалшив служител на банката | Обаждане или SMS от името на банката ви | Искат да потвърдите операция или да преместите пари в „сигурна сметка“ |
| Група за „борсови съвети“ | Реклама, покана в WhatsApp или Telegram | „Професор“, ентусиазирани членове, после приложение извън официалните магазини |
| Любовна измама | Сайт за запознанства, Instagram, съобщение от непознат | Връзката бързо се насочва към криптовалута или „сигурна“ платформа |
| Фалшив онлайн магазин | Реклама, Marketplace | Твърде ниска цена, плащане само по банков път или с карта за подарък |
| Фишинг | SMS или имейл: пратка, глоба, данъци | Линк, който иска данните ви за вход или за картата |
| Фалшив депозит | Сайт за сравнение или сайт, имитиращ банка | Лихва далеч над пазара, име, подобно на известна банка |
Проучването на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), публикувано на 29 май 2026 г., дава мащаба: 24 % от хората в ЕС са били жертва на онлайн измама. От тях 35 % са засегнати от фалшива покупка, а 20 % от инвестиционна измама. 37 % са измамени повече от веднъж.
- Швеция28 %
- Дания24 %
- Финландия21 %
- Люксембург21 %
- Средно за ЕС15 %
- Румъния6 %
- Словения5 %
Източник: FRA, 29 май 2026 г.
Сигнали, при които затваряте телефона
- Висока доходност, представена като безрискова.
- Бързане: офертата изтича тази вечер, сметката ще бъде блокирана.
- Контакт, който не сте поискали, по телефон, съобщение или социална мрежа.
- Молба да пазите тайна, дори от банката си.
- Плащане в криптовалута, с карта за подарък или по сметка на частно лице.
- Приложение за отдалечен достъп, което трябва да инсталирате.
- Такси, които трябва да платите, преди да изтеглите парите си.
Проверете платформата, преди да внесете едно евро
- Потърсете точното име на фирмата в регистрите и публичните предупреждения на Комисията за финансов надзор (отваря се в нов прозорец) и на Българската народна банка (отваря се в нов прозорец).
- Фирма с лиценз в друга държава от ЕС трябва да фигурира в регистъра на своя надзорен орган.
- Сравнете адреса на сайта с този в регистъра. Измамниците копират имена на лицензирани фирми.
- Потърсете името на платформата с „измама“ или „мнения“.
- Не се доверявайте на страница във Facebook, на отметка или на онлайн отзиви.
Станали сте жертва: какво да направите в първите часове
- Обадете се веднага на банката си, на номера на гърба на картата. Поискайте блокиране и връщане на преводите. Превод, който още не е заверен, понякога може да бъде спрян.
- Прекъснете контакта. Деинсталирайте приложението за отдалечен достъп и сменете паролите си, първо тази за онлайн банкирането.
- Запазете доказателства: снимки на екрана, адрес на сайта, IBAN, крипто адреси, телефонни номера, съобщения.
- Подайте сигнал в полицията: в най-близкото районно управление или в ГДБОП, дирекция „Киберпрестъпност“. При спешност: 112.
- Сигнализирайте за платформата: на Комисията за финансов надзор, с доказателствата си.
- Докладвайте рекламата или профила в социалната мрежа, от менюто на рекламата, опция Докладване.
- Не вярвайте на никого, който предлага да върне парите ви срещу заплащане, дори ако се представя за адвокат, полицай или институция.
Къде да съобщите, според случая
| Ситуация | Къде |
|---|---|
| Фалшива инвестиция, фалшива търговия, фалшива криптовалута | Комисията за финансов надзор и полицията |
| Онлайн измама, фишинг, „сменен IBAN“ | ГДБОП, дирекция „Киберпрестъпност“, или районното управление |
| Карта или онлайн банкиране без ваше знание | Вашата банка, веднага |
| Измамна реклама във Facebook или Instagram | Бутонът Докладване на рекламата |
Какво пречи
Банката може да откаже да възстанови превод, който сте потвърдили сами. Според общия доклад на Европейския банков орган и ЕЦБ от 15 декември 2025 г. потребителите са поели около 85 % от загубите от измамни преводи през 2024 г.
Бъдещият европейски регламент за платежните услуги, договорен от Парламента и Съвета на 27 ноември 2025 г., прави банката отговорна, когато контролите ѝ са недостатъчни, въвежда проверка на името на получателя и покрива измамите с фалшив служител на банка. Онлайн платформите също ще носят отговорност, ако не премахват докладвано измамно съдържание. Датата на прилагане не сме проверили за това ръководство.
Парите, изпратени в криптовалута или по сметка в чужбина, рядко се връщат. Сигналът все пак има смисъл: помага на разследващите да свързват случаи на една и съща мрежа.
Често задавани въпроси
Може ли реклама във Facebook с известна личност да е истинска?
При инвестиции приемайте, че е фалшива. Лице и глас се генерират, а това, че реклама се показва, не казва нищо за платформата. Проверявайте платформата в регистъра на надзорния орган, не личността.
Оставих само телефона си. Какво сега?
Нищо не е загубено. Не вдигайте на непознати номера, блокирайте настойчивите и не давайте кодове от SMS. Очаквайте още обаждания.
Длъжна ли е банката да ми върне парите?
Ако някой е използвал картата или сметката ви без вас, действащото европейско правило по принцип предвижда възстановяване, освен при груба небрежност. Ако сами сте потвърдили превода, днес по принцип възстановяване не се дължи.
Сайт обещава да върне парите ми. Сериозно ли е?
Услугите, които искат предварително плащане, за да върнат загубени пари, са известен сценарий за втора измама. Само полицията, съдът и банката ви могат да действат по средствата.
Какво е „сменен IBAN“?
Измамник прихваща кореспонденцията между две фирми и изпраща фактура с нова банкова сметка. Платецът превежда парите на измамника. Проверявайте всяка промяна на сметка по телефон, на известен номер.
Информационно ръководство, а не лична консултация. Данни, събрани на 20 ноември 2026 г. от посочените по-долу източници.
Този текст все още не е прегледан от човек с роден български език.
Източници
- BTA: Interior Ministry reports 80,348 registered crimes in 2025, rise in phone frauds (отваря се в нов прозорец)
- Novinite: Bulgaria records 80,348 crimes in 2025, phone frauds surge (отваря се в нов прозорец)
- BTA: 170 pre-trial proceedings launched in 2025 over hacker attacks, online financial frauds (отваря се в нов прозорец)
- Капитал: „Сменен IBAN“, най-опасната кибератака за българските фирми (отваря се в нов прозорец)
- Капитал: киберизмамите със самоличности (отваря се в нов прозорец)
- БТА: нова финансова измама използва името на ГДБОП (отваря се в нов прозорец)
- FRA, EU Agency for Fundamental Rights: online fraud survey (29 May 2026) (отваря се в нов прозорец)
- FRA: full report (PDF) (отваря се в нов прозорец)
- ECB: joint EBA-ECB report on payment fraud (15 December 2025) (отваря се в нов прозорец)
- KommAustria / RTR: the fraud ecosystem in online advertising (2026, PDF) (отваря се в нов прозорец)
- Maldita: verified Facebook accounts behind scam ads (8 April 2026) (отваря се в нов прозорец)
- European Parliament: payment services deal, more protection from online fraud (27 November 2025) (отваря се в нов прозорец)
- Eucrim: Europol IOCTA 2026 (28 April 2026) (отваря се в нов прозорец)



